Италианската администрация предлага по 500 евро месечно на младите хора, намаляване на наемите и други облекчения като целта е по този начин да им се помогне да се отделят от семейното огнище, след като навършат 18 г. Министърът на публичната администрация Брунета стига още по-далеч като дори се обявява за въвеждането на закон, който да задължава пълнолетните да напускат дома, което, обаче, италианското правителство бързо опроверга и определи единствено и само като негова лична идея. Намирам последното  за малко крайно и не толкова уместно, но що се отнася до първата част - за помоща - смятам, че инициативата е похвална  и дори бих предложила на управляващите да помислят върху въвеждането на   подобни мерки и у нас. Те са двойно по - необходими тук, защото не други, а именно младите българи водят европейската статистика за най-късно напускащи домовете на родителите си/за справкa: докладът от месец декември на Европейската статистическа служба (Евростат) за младежите в ЕС/. Според данните в него българските мъже напускат дома на родителите си на "преклонната" възраст от 31+ като голям част остават и до 40 години. Жените у нас, както и в целия ЕС, се оказват доста по-самостоятелни и се отделят малко след 27 година, което обаче пак е твърде закъсняла крачка в сравнение с другите европейки.  Какви са причините за отлагането на момента да заживееш собствен живот е въпрос, който няма еднозначен отговор, но със сигурност "късното" напускане на бащиното огнище не е продиктувано само от материалните /не/ възможности, липсата на работа или недостатъчно високите доходи, а се дължи и в известна степен на криворазбраната родителска загриженост, на пропуски във семейното и училищно възпитание, комбинацията от които води до липса на инициатива, самостоятелно мислене и целеустременост сред повечето млади и не толкова млади българи..

Чета постинга и разбирам,че става дума за страна от ЕС.При това страна от доста време управлявана от десният Берлускони.Чета в същото време в медиапул и за увеличаването на пенсионната възраст у нас.Несравними са нещата!Поздрави!

Също четиридесетгодишен, който още живее под един покрив с майка си и брат си. Не е толкова криворазбраната родителска загриженост, колкото взаймната, по-скоро помощ, отколкото загриженост, без да отричам и второто. С доста се случва точно това, гледам наоколо. Безизходицата за много хора, за други: просто най-добрият вариант. Лошото пред още по-лошото. При много, за да се започне някакъв смешно малък бизнес, но да се живее все пак достойно е било единственият вариант да се обиденят усилията на цялото семейство.
Начин на оцеляване и приборване с настоящето, но за в бъдеще в по-крупен социален план ще нанесе непоправими поражения за България.
Младите, гъвкави, все още живи ценности, преотстъпват на вече наложините, по-стари, но актуални за едно отминало време.
Какво става реално? България преждевременно душевно остарява.
Това е била цената на оцеляването на нямам представа колко семейства, но не са малко.
Така, че това което се случва в Италия ми изглежда като едно по-хубаво бъдеще.

въпрос на личен избор. сигурна съм, че ако искаш можеш да не живееш.. последният параграф не се отнася за такива като теб, а за масовия случай..