Обикновено мостовете обединяват, те свързват хората и са символ на приятелството и разбирателството. Неслучайно, на гърба на общо седемте на брой евро банкноти са изрисувани именно мостове. На тях, по дизайн на австриеца Роберт Калина, са представени различни архитектурни стилове от културната история на Европа. На лицевата страна на банкнотите се виждат изображения на прозорци, арки или врати, а около тях са изобразени 12-те звезди на ЕС. На обратната страна на банкнотите е изобразен характерен за съответния архитектурен стил мост, символизиращ връзката между различните европейските култури и държави!

 

 

 

 

        Но ако за останалите европейски граждани мостовете символизират тези връзки, то за българите и румънците Дунав мост, известен в миналото като Мост на Дружбата, днес се е превърнал в Мост на Раздялата, защото преминаването по него е скъпо удоволствие. Събирането на т. нар. такса “Мост” прави използването му икономически нецелесъобразно за средностатистическия жител на пограничните райони. Сумите, които се дължат за всяко преминаване на съоръжението над река Дунав, сериозно възпрепятстват  културните, човешки и стопански връзки на хората от България и Румъния и изкуствено затрудняват комуникацията между тях.
 

ТАКСА мост – повод за евроскептицизъм

 

Каква полза от членството ни в Европейския съюз щом продължат да ни събират такси за преминаване на Дунав мост, се питат с основание и все по-често гражданите от Русе и Гюргево. Не е нормално хората от два съседни града да плащат, за да си гостуват, смятат те. Местните хора вярваха, че след приемането на двете държави в Евросъюза, преминаването на  моста ще бъде освободено от всякакви налози. Днес, година и половин по-късно, евроскептицизмът  в Русе е факт. Повод за него не е затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй, нито спрените от Брюксел еврофондове,  а все още съществуващата такса мост, която след 1 янаури 2007  вместо да отпадне,  продължи да расте. Първи, от 6 на 8 евро,  в началото на 2008 я увеличи Министерски съвет. Отговорът не закъсня и през април тя бе повишена и от румънското правителство, за да стигне днес 33 лева за лека кола, 102 лева за камион над 16 тона и 68 за автобус. Така и  във втората година на членството, русенци и гюргевчани не могат да се почувстват част от една общност.

 

Докато в страните от Еврейския съюз няма граници и хората се движат свободно –нощуват в една държава, ходят на работа в друга, пазаруват в трета, то и след 1 януари, преминаването на единствения мост над река Дунав става след заплащането на такса. Тя се събира на  излизане и влизане в България. Така, ако искате да идете на кино в съседно Гюргево /защото в момента в Русе кино  няма/   ще трябва да заплатите по 35 лева в двете посоки или общо 70 лева. Не бива да забравяме и разходите за еднодневна  румънска винетка, друг е въпросът, че нейното намиране е почти невъзможно и в повечето случаи се налага закупуването на седмична или годишна.

 

Букурещ и Русе – на разстояние две винетки  плюс такса “Мост”

 

Както е известно България и Румъния прилагат системата за времево таксуване или т.нар винетна  система за използване на републиканската инфраструктура от леки и товарни автомобили, което означава, че всички преминаващите през моста водачи на мпс-та, освен за своята са длъжни да закупят винетка и за съседната държава. Независимо, че със закупуването на винетка те вече са си платили за ползването на инфрастурктурата “мост”, са принудени да го направят още веднъж, този път като заплатят такса “Мост”. Така шофьорите плащат два пъти за едно и също нещо, а именно за “удоволствието” да ползват Дунав мост, който за капак на всичко по всеобща оценка е  най-грозния вход/изход на България. Изграден преди повече от половин век /1954/ на мостът и до ден днешен не е правен основен ремонт - той е ръждясал, без светофари, асфалтът е осеян с дупки,  недостатъчно осветен в тъмната част  на деня,  а прилежащите пътища и особено  кръговото до него са покрити с рововете.

         В уеб страницата на регионалното министерство пише, че с въвеждането на винетната система ще се подобри качеството на пътищата, които ползваме, защото таксата, която ще плащаме ще се изразходва целево само за поддържане и ремонт на Републиканската пътна мрежа  www.mrrb.government.bg/download.php?id=dmlhbGl8MjY4/ . Нищо подобно не се наблюдава с моста над Дунав.

            В отговор от Европейската комисия на питане на евродепутата Николай Младенов  относно легитимността на такса мост се казва, че държава член е допустимо да наложи таксуване за използване на инфраструктура  при условие, че таксата не е дискриминационна и че с нея се покриват само разходите за поддръжка на съоражението. По отношение на първото вече стана ясно, че таксата е дискриминационна, а във втората част също не може да се намери основание за нейното съществуване, тъй като състоянието на моста е окаяно. Още повече, че от Фонд Републиканска инфраструктура най-официално признаха, че през 2007 са събрали 25 милиона лева от такса мост, а са инвестирали в неговата поддръжка едва 33 хиляди.

         Ако приемем,че и румънците са прибрали  още 25 милиона, във въздуха остава да виси въпроса защо мостът е оставен в такова окаяно състояние. От кого зависи в нашите две държави да бъде подписано споразумение за премахване на таксите и  взаимодействие и обща поддръжка на Дунав мост. След като общи екипи на български и румънски граничари и митничари могат да обслужват преминаващите, защо общи  екипи да не се грижат за нашия общ мост?    

         Изводът, който се налага е, че таксите са дискриминационни спрямо българските и ръмънските граждани, приходите от винетки и такса"Мост" не се използват по предназначение, транспортните и финансовите министри на двете съседни държави не желаят да решат проблема веднага и по европейски.

 

Защо не трябва да има такса “Мост”?

 

Аргументите срещу такса мост са много, но на първо място стоят  законовите. 

 

С приемането на България и Румъния в Евросъюза на 1.01.2007 границата между тях стана вътрешна граница за ЕС, а гражданите на двете държави получиха статут на европейски граждани.

На първо място такса “Мост” е в противоречие с действащото европейското законодателство, и по конкретно част Трета /Политики на Общността/, раздел III Свободно движение на хора, услуги и капитали / чл.39-60/ от Договорът за създаване на Европейската общност / ДЕО/ - т.нар. Римски договори в сила от 1.01.1958 или  чл. 97 от  Лисабонския Договор /ако и когато влезе в сила/,  тъй като възпрепятства правото на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги в рамките на територията на Съюза. Такса мост всъщност нарушава една от четирите свободи на българските и румънски  граждани и фирми.

Таксата трябва да отпадне и защото няма алтернативен маршрут. Дунав мост е единственото пътно съоръжение по цялото 350 км протежение на р. Дунав. Той  е единствената връзка със северната ни съседка  в българският участък на река Дунав.

 

 

От нея страдат всички - граждани, бизнес, туристически сектор

 

Таксата възпрепятства най-вече междукултурното общуване и пречи на личните човешки контакти между българи и румънци, особено на постоянно живеещите в пограничните райони. Тя  създават спънки не само пред хората от региона на Русе и Гюргево, които искат да общуват ежедневно, но и за онези, които искат да правят бизнес, да работят или да се обучават през реката, защото, за да учиш или работиш на 20 км трябва в началото и в края на всеки учебен/работен  ден да плащаш по 70 лв., което изчислено за година надхвърля 25 хиляди лева!  При размер на средната работна заплата от 400 лева е ясно, че таксите в този размер са непосилно финансово бреме за повечето сънародници.

От такса мост губи и туристическия сектор. Вместо 3 милионен  Букурещ, наричан малкия Париж,  който е само на час път вече да се е превърнал в новата туристическа атракция за русенци и гости на града, броят на туристическите пътувания до румънската столица е изключително малък, "благодарение" на такса "Mост”, която оскъпява двойно цените на туристическите пакети за Северната ни съседка.

 

Отопени или Враждебна ?

 

Пътуващите за чужбина граждани от тази част на страната със сигурност биха предпочели за начална или крайна дестинация на своя полет международното летище  Оптопени в Букурещ, коeто е само на 60 км от Дунав мост, вместо родното “Враждебна”, намиращо се на 350. Факт е, че някои от тях и сега пътуват от Букурещ, но много повече  биха избрали този вариант, ако нямаше такса мост.

 

            Такса мост – държавен рекет

 

Вместо държавата ни и Община Русе да извлекат максимална полза от стратегическото местоположение на Русе,  като инвестират в ремонта и поддръжката на инфраструктурата в района на Дунав мост, те се мъчат взаимно да си прехвърлят топката на отговорността в резултат на което влизащият в България през Русе чужденец или българин, един път рекетиран с таксата “мост”, остава неприятно изненадан и от грозната гледка, достойна за страни от други географски ширини. А именно тук е необходимо да има модерни бензиностанции, паркинги, хотели, ресторанти, кокетни крайпътни заведения, молове и туристически информационни центрове.

 

Такса мост  -  предпоставка за корупция

 

Освен всичко друго, таксата е и предпоставка за корупция.  Всеки, който поне веднъж е преминавал през моста над Дунав е ставал свидетел на корупцията, която се съществува при събиране на такса “Мост”. В повечето случаи след нейното заплащане  разписки/квитанции не се издават.

 

 

Третият сектор срещу такса мост

 

Най-активни сред нпо-та в борбата с такса мост безспорно са  Сдружение Еврорегион Данубиус - една от работещите организации по общата българо-румънска граница, с много спечелени и изпълнени проекти. Те съществуват от 2002  и откакто се помнят пишат писма до родни и чужди министри и политици, но без особен резултат. Кое ги е мотивирало да започнат борбата с такса мост? За какво трансгранично сътрудничество можем да говорим след като дори в бюджетите по европейските проекти не могат  да се залагат средства за такса мост, възмущава се главният експерт в организацията Лили Ганчева. Последно им писмо-декларация е от април т.г., когато сдружението  търси  съдействие за решаване на проблема с таксите от  Асоциацията на европейските погранични региони / AEBR/.

Радетел на каузата е и БРИЕ – Българо-румънският Интеруниверситетски Европа център. Учебното заведение, в което се обучават студенти  от Централна и Източна Европа е сред първите, които идентифицират проблема и отправят официално искане за нейното отпадане с мотив, че пречи на работата по проекта.

 

 

Такса мост и българските политици

 

Седмици след приемането ни в ЕС първа русенката Емел Етем обеща да съдейства за  премахването на такса мост. "За да падне таксата, ще бъде необходимо съгласието на транспортния министър Петър Мутафчиев, както и на финансовия Орешарски. Ще бъде трудно, но ще се опитам да се преборя", заяви пред русенските журналисти  тогава Етем.

           

Последва я председателя на българския парламент Георги Пирински, който в също обеща да лобира за падането на такса “Мост” .

 

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова стана поредния български политик, когато през април т.г. заяви в Русе по повод таксите: „Това е бариера пред европейското право за свободно движение на хора и ние с колегата ми от Румъния Радуца Матаке трябва да обърнем тенденцията от нарастване на таксите поне към тяхното намаляване”. Тя и колежката Г-жа  Матаке обещаха да съдействат пред своите правителства за благоприятни решения в полза на хората от двата бряга на река Дунав, но и до днес няма информация нещо да са свършили в тази посока.

 

Когато преди половин година българският еврокомисар Меглена Кунева премина Моста тя бе меко казано изненадана от все още съществуващата такса. Такса ли? Такова нещо в Европа няма, каза Кунева тогава  и всички зачакахме какво ще предприеме еврокомисарят, когато се прибере в Брюксел. Обнадеждени от нейната реакция русенци заговориха за скорошно отпадане на налога, който е в ущърб на всички нас «потребителите на европейското членство».  Вярата в намесата на Кунева идваше и от факта, че именно от Русе тръгна нейната политическа кариера в недалечната 2002 година, когато тя поведе  листата на НДСВ тук. Очакванията на русенци и този път не бяха оправдани.

 

Недоумение буди факта, че при такова сериозно русенско присъствие в изпълнителната власт  на хора, които са родом от Русе и/ или дължат мандатите си на русенските избиратели никой не прие присърце тази кауза, не се ангажира лично с проблема и не направи нищо за неговото разрешаване.

 

И градската управа в лицето на кмета Йотов и неговия екип не свърши нищо в посока отпадане на таксите при все, че всички са от партията на премиера Станишев, който също беше депутат от Русе в близкото минало.

 

Пословично е бездействието и на русенската областна управа.

.

От българските политици  единствен с конкретни действия се ангажира евродепутатът Николай Младенов. Факт е, че за разлика от говоренето и показната съпричастност на останалите политици  той предприе поредица от стъпки  за отпадане на таксата. След като научи за проблема,  отправи официално питане до ЕК и изпрати писмо до Външния министър Ивайло Калфин с предложение България едностранно да премахне таксата и така да окаже натиск върху Румънското правителство да направи същото.

В отговор до Младенов, вицепремиерът и външен министър Ивайно Калфин, /който е от Русе и бе избран от Русенски многомандатен избирателн район през 2005/, не само, че отхвърли предложението на евродепутата, но и нарече таксата « невисока» с което тотално се изложи пред русенската общественност. Поне в близко бъдеще няма изгледи заплащаните при преминаване на Дунав мост такси да отпаднат, каза Калфин пред журналисти в Русе на 12 май. По думите му, причината е в румънската страна, която била категорично против отпадането на таксите. Той определи като „вдигане на шум” писмата и предложенията на евродепутата Николай Младенов за едностранно премахване на таксата от българска страна, с което да се провокира Румъния да стори същото. „Дори ние да премахнем таксата, на отсрещния бряг ще продължат да я събират”, категоричен бе Калфин.

Пак по същото време Младенов поиска и получи справка от Фонд Републикнска инфраструктура и благодарение на нея стана ясно, че Фонд Републиканска инфраструктура е събрал 25 милиона от такса  “Мост” само през изминалата година.

По всичко личи, че българският евродепутат няма да се откаже от решаването на проблема, защото тези дни оповести публично намерението си да отправи ново питане до ЕК;  да постави въпроса от трибуната на Европарламента на пленарна сесия в Страсбург и да заведе дело в Съдът на ЕО в Люксмебург.

Неговите действия или по-скоро резултатът от тях станаха повод  за проблема  да се заговори и на национално ниво, включително и в българския парламент.

 

Изоставаме в повишаването на такса “Мост”, а това не е добра политика по отношение на трансфера на пътници, това заяви наскоро по време на  Парламентарен контрол финансовият министър Пламен Орешарски  в отговор на питане на русенския депутат Елеонора Николова за какво се използват средствата от налога.Думите му са поредното доказателство за неразбирането и нежеланието на политическата  класа да вникне в проблемите, които такса мост създава.

 

 

Борбата с такса мост – вече и в Интернет

 

Пръв, евродепутатът Николай Младенов създаде  кауза във световноизвестата социална мрежа в Интернет Facebook http://apps.facebook.com/causes/85228. В това популярно on-line място, което обединява хора от различни възрасти, националности и с различни интереси, само за месец, каузата е подкрепена от 240 регистирани потребители.

По-късно, група студенти започнаха електронна подписка в българския сайт : http://www.bgpetition.com/taksi-dunavmost/index.html. До момента тя е подписана от общо 592 български и румънски граждани и фирми.

 

 

Евросъдът  в Люксембур – последен  ход

 

Ако скоро не се вземе решение за премахването на таксите, проблемът ще стигне до съда в Люксембург, тъй като е нарушено правото за свободно придвижване – основен принцип в ЕС, както и възпрепятствана целта за изграждане на “все по тесен съюз” между държавите – членки България и Румъния, която е и една от целите на ЕС.   Освен, че този принцип е регламентиран в Учредителните договори,  в много от своите решения Съдът на Европейските общности също се е постановявал в полза на защита свободата на движение от таски, които могат да окажат отрицателно въздействие върху вътрешния пазар. Имайки предвид върховенството на правото на Общността над националното право държавите членки България и Румъния ще се наложи да отменят всички свои разпоредби, които противоречат на европейското законодателство. Завеждане на дело срещу страна член в Съда на европейските общности в Люксембург или така наречения «съд на справедливостта» се търси, когато национални норми противоречат на общоевропейските, а случаят с такса мост е точно такъв – наложената такса мост е противоречие с основополагащите европейски принципи.

 

Макар и обнадеждена от готовността да се потърси компетентна намеса на Съда в Люксембург,  се питам защо  трябва да чакамe Евросъда в Люксмебург да се заеме със случая и  да го реши след като фактите са толкова красноречиви и толкова безспорни? Нима общественния натиск не e основателен повод за българското правителство да направи необходимото, нима всеки един от посочените аргументи срещу съществуването на такса «Мост» не е достатъчен /дори само по себе си/ за нейната незабавна отмяна и докога властимащите ще си позволяват толкова нагло да не зачитат интересите на  тези, които са ги избрали?! 

 

 *Заглавието и карикатурата са на  в-к Дневник, който публикува материала с известни съкращения: http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=531428

Заедно с приятели направихме петицията. Обаче се съмнявам някой да ни чуе... Наглостта на политиците да лапат е безкрайна. А някои от тях са изключително нагли, че дори искат повишаване... Нямам думи!

...е-ее-ехххх...

Много дълго.
Не съм сигурен до колко проблема всъщност е толкова голям. Платени магистрали, мостове, тунели и т.н. има в цял свят. Например за да стигнеш до Манхатън имаш избор от няколко тунела и моста, но за всички тях се плаща. Сега само да не каже някой - ама на тях какъв им е стандарта и на нас какъв ние. това няма нищо общо. За да се съберат 25 мил. на година значи има смисъл от таксата. Друг е въпроса, че е нужен натиск как да се разходват тези средства
Ники

Опа. Сега погледнах блога и виждам, че ти си общински съветник в Русе. Ако е така ти имаш известна власт да лобираш за идеята си. Убеди колегите си, кмета, националното сдружение на общините, областния управител и може и да постигнеш целта си. Имаш известна власт да го направиш - или поне обществена позиция.
И само за да си изясня споменаването на различни полилтици - коя партия издигна твоята кандидатура?
Ники

Да храни митничарите на моста? Да налива парички без отчети в нечии джобове ли? Какъв наистина е смисъла на тази такса, след като самото съоражение е в окаяно състояние?

Светослав

Както каза #4, проблема може би не е в това, че има такса. Личното ми мнение е, че такса трябва да има, но тя трябва да бъде около половината на това, което е сега. И по-големия проблем според мен е къде отиват всичките тези пари ?
Може би натиска трябва да е не в премахването на таксата а в нейното постепенно намаляване и правилно изразходване на средствата.
Но както виждате аз съм от Бургас, и може би не съм наясно точно с проблема.